ВЪПРОСНИЦИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕГО СЪСТОЯНИЯТА И ЖИТЕЙСКИТЕ ПОЗИЦИИ

Сезгин БЕКИР, Ергюл ТАИР
Институт за изследване на населението и човека при БАН,
департамент Психология БЪЛГАРИЯ, София 1113, ул. „Акад. Бончев“, бл. 6
sezgin1974@abv.bg ergyul_tair@yahoo.com

Резюме. Два от основните личностни конструкти в теорията на транзакционния анализ са его състоянията и житейските позиции. В настоящия доклад ще се представят резултати от пилотно изследване с въпросници, измерващи его състоянията и житейските позиции, разработени от Джули Хей (Hay, 1996). Извадката включва 187 лица, от които 58 мъже и 126 жени, предимно с висше образование (85 %). Резултатите от проведените анализи представят, че психометричните показатели на двата въпросника не са напълно удовлетворяващи. Това налага допълнителен контент анализ на айтемите и подобряване на факторната им структура, за да отразяват очаквания трикомпонентен модел за его състоянията и четири компонентния модел за житейските позиции.

Ключови думи: транзакционен анализ, личност, его състояния, житейски позиции.

Статията да се цитира по следния начин:
Бекир, С., Таир, Е. (2018). Въпросници за изследване на егосъстоянията и житейските позиции. Психологични изследвания, Том , Кн. , 2018, 95-104. ISSN 0205-0617 (Print); ISSN 2367-9174
(Online). © С. Бекир, Е. Таир, 2018

THE ASSESSMENT OF EGO STATES AND LIFE POSITIONS VIA QUESTIONNAIRES Sezgin BEKIR, Ergyul TAIR

Summary. Two from the main personal constructs in the theory of Transactional analysis are ego-states and life positions. The objective of this article is to present results from the pilot study with questionnaires, which measure the ego-states and life positions, developed by Julie Hay (Hay,1996). The participants in this research were 187 people, from which 58 men and 126 women, mostly with higher education (85 %). The results from the analysis present that the psychometric indexes from the two questionnaires aren’t fully satisfying. This brings additional content analysis of items and improving the factor structure, so they can reflect the expected the three-component model for ego-states and the four-component model for life positions.

Key words: Transactional analysis; ego states; life positions.

Institute for Population and Human Studies (Bulgarian Academy of Sciences), Psychology Departament BULGARIA, Sofia 1113, Acad. Georgi Bonchev St., Bl. 6 sezgin1974@abv.bg; ergyul_tair@yahoo.com

The article can be cited as follows: Sezgin, B., Tair, E. (2018). Vaprosnici za izsledvane na ego sastoyaniayata i zhiteyskite pozicii. [The assessment of Ego states and life positions via questioners. Psychological Research, Volume , Number ] ISSN 0205-0617 (Print); ISSN 2367-9174 (Online), (in Bulgarian).

© S. Bekir, E. Tair, 2018

Транзакционна теория за личността

Транзакционният анализ е едновременно психодинамична теория за личността и психотерапевтичeн метод, създаден от Ерик Берн. Подходът предлага структурен и функционален модел, в чиято основа е поведението на личността и социалните отговори (транзакции) в резултат на това поведение. Приема се, че личността е съставена от три базисни “его състояния”, означени като Родител, Възрастен и Дете, чрез които могат да се опишат структурата на личността и сложните междуличностни взаимодействия. С понятието Родител се определят всички нагласи, чувства и поведения, предадени от родителите или значимите други в живота на личността, т.е. всички правила, етични норми и ценности. С понятието Възрастен се определят всички мисли, чувства и поведения, свързани с „тук и сега“. С понятието Дете се

определят всички мисли, чувства и поведения, които са остатъци от детството на личността, т.е. фиксациите от миналото. Според Берн всяко едно от тези три его състояния представлява цялостна система от мисли, чувства и поведения, чрез които хората си взаимодействат (Берн, 1992).

Описанието на наблюдаемото поведение в междуличностните взаимодействия, позволяващо да се идентифицира с коя част от его състоянията си функционира личността, представлява функционалния модел на его състоянията (Cox, 1999). Следователно, структурният модел „показва“ какво има във всяко едно его състояние, докато функционалният модел „демонстрира“ как личността я използва (Stewart and Joines, 1987). Функционалният модел описва поведенческите компоненти на всяко его състояние. Берн определя пет функционални его състояния, съобразно техния наблюдаем, външен аспект: Нормативен Родител, Обгрижващ Родител, Възрастен, Адаптирано дете и Естествено дете (Берн, 1992). Eго състоянието Нормативен Родител включва в себе си интернализираните в детството норми и правила на общността. Обгрижващият Родител се свързва с поведение на обгрижване и насърчаване на израстването. Възрастният включва връзката на личността с реалността или с „тук и сега“, както и реалистичното решаване на проблемите. Eго състоянието Адаптирано дете е свързано с конформното и компромисното поведение, както и съобразяване с изискванията на другите. Свободното дете се отнася до естествените и спонтанни чувства, импулсивността и задоволяване на потребностите на личността (Cox, 1999). Всяко едно от тези пет функционални его състояния може да се прояви във всяко едно от структурните его състояния. Например, едно лице може да проявява загриженост и критичност, без да е в его състояние Родител. Его състоянието не е статична величина, то е състояние в определен момент и е свързано с нашите вътрешни преживявания (мисли, емоции и усещания) и тяхното външно проявление в поведението (Брекар & Окс, 2015).

Изследвайки множеството взаимоотношения, които личността всекидневно осъществява, Берн стига до извода, че в този процес на обмен на послания има два субекта: Аз (Ние) и Ти (Те) и две полярни позиции, заемани от тях: да бъдеш О.К. и да не бъдеш О.К. (Berne, 1962). Използвайки тези базисни предиктори, авторът формулира общо четири на брой възможни комбинации, които той нарича базисни позиции: 1) Аз съм О.К., Ти си О.К.; 2) Аз съм О.К., Ти не си О.К.; 3) Аз не съм О.К., Ти си О.К.; 4) Аз не съм О.К., Ти не си О.К.

Според Франклин Ернст житейската позиция се формира в ранното детство и е свързана с взимане на решения от малкото дете за проява на едно или друго действие при среща с близки за него хора (Ernst, 1971). По този начин по-късно изборът на личността за проява на определено поведение се модулира от житейските позиции. Те представляват способността ѝ да придава висока или ниска стойност на нещата, т.е. те са система от вярвания за себе си, за другите и за света като цяло (Stewart & Joines, 1987).

Житейската позиция е двудименсиален конструкт, който обхваща едновременно позитивни и отрицателни нагласи относно себе си и другите (Брекар & Окс, 2015). Някои автори предполагат, че житейските позиции са сравнително постоянни характеристики на личността и не се променят лесно (Берн, 1992, Харис, 1991). Според други изследователи обаче, личността може да проявява различна житейска позиция в зависимост от социалната ситуация, в която се намира. Следователно, те следва да се разглеждат по-скоро като „емоционални състояния” (Ernst, 1971). Тони Уайт, един от съвременните изследователи в транзакционния анализ, смята, че житейските позиции имат когнитивен и емоционален аспект. Според него личността разсъждава за стойността, която придава на себе си и другите и в същото време проявява чувства спрямо тази стойност (White, 1994).

Методи за измерване на транзакционните конструкти

В областта на транзакционния анализ от 70-те и 80-те на миналия век се разработват различни инструменти за идентифициране и описание на его състоянията. Методите варират от субективни оценки на поведенчески и езикови показатели, т.нар. „егограми” (Dusay, 1972), през проективни тестове (Turner, 1988) до въпросници за измерване на его състоянията (Brennan and McClenaghan, 1978; Heyer, 1979; Williams & Williams, 1980; Hay, 1996; Loffredo еt all, 2004). Сред инструментите за измерване на его състоянията популярност в организационна среда придобива Въпросникът за личностните стилове (Personal styles questionnaire – PSQ, Hay, 1996). Методът описва типичните емоционални състояния и поведенчески реакции на личността, като обособява пет стила: „Нормативен родител”, „Обгрижващ родител”, „Възрастен”, „Адаптирано дете” и „Естествено дете”. Според Хей его състоянието Нормативен Родител се характеризира с проява на поведение, свързано със спазване на общоприетите правила и поставянето на граници. Обгрижващият Родител се свързва с подкрепящо и емпатично поведение спрямо околните хора. Его състоянието Възрастен включва логичното и рационално мислене и способността на личността да разбира своите преживявания и външния свят. Адаптираното дете е свързано с демонстриране на поведение, съобразено със социалните норми и изискванията на другите. Чрез Свободното дете личността изразява спонтанно своите чувства и емоции, проявява стремеж към преживяване на удоволствие (Hay, 2015).

За разлика от его състоянията, житейските позиции са по-малко изследван конструкт в областта на транзакционния анализ. Един от първите методи представлява списък от 128 прилагателни с

поведенчески личностни характеристики (Fine & Poggio, 1977). По-късно се разработват още няколко инструмента: въпросник за изследване на житейските позиции в транзакционния анализ (напр. Kramer, 1978, Hay, 1996) и скала на житейските позиции (Boholst, 2002). Интерес сред тях представлява въпросникът за житейските позиции, наречен Прозорци към света (Windows on the World questionnaire – WWQ; Hay, 1996). Въпросникът проследява типичните поведенчески реакции на личността в различни житейски ситуации, като ги представя в 4 житейски позиции: 1) „Аз съм О.К., другите – също”; 2) „Аз съм О.К., а другите не са”; 3) „Аз не съм О.К., а другите са” и 4) „Аз не съм О.К., другите също не са”.

Цел, задачи и хипотези на изследването

Целта на настоящото изследване е да адаптира и проследи психометричните характеристики на въпросниците за измерване на его състояния и житейски позиции.

За осъществяване целта на изследването се поставят следните задачи: 1) Установяване на факторната структура на двата инструмента.
2) Проверка на надеждността на двата въпросника.

Хипотези на изследването. Очакваме в български условия да се потвърди оригиналната факторна структура на пет компонентния модел на функционалните его състояния и четири факторната структура на модела за житейски позиции.

Методика на изследването

Извадка на изследването. Изследвани са 187 лица на възраст между 20 – 65 години от цялата страна през 2016 г. На Табл.1 е представено подробното описание на извадката по пол, възраст, семейно положение, образование, заемани позиции и професии.

Табл.1 Описание на извадката
Table 1. Description of the sample

Характеристики

N

%

Пол (N=184)

Мъже

58

31,5

Жени

126

68,5

Възраст (N=170)

20-35 години

56

32,9

36-50 години

77

45,3

51-65 години

37

21,8

Семейно положение (N=175)

Женен/омъжена

134

76,6

Неженен/неомъжена

41

23,4

Образование (N=183)

Висше

155

84,7

Средно

27

14,8

Основно

1

0,5

Позиция (N=182)

Ръководител

75

41,2

Експерт

76

41,8

Изпълнител

31

17

Професия (N=117)

Природни и технически науки

15

12,8

Медицински специалисти

31

26,5

Преподаватели

9

7,7

Стопански и административни специалисти

46

39,3

Обществени науки и право

9

7,7

Приложни специалисти

4

3,4

Помощен персонал

3

2,6

 

Инструменти на изследването

1) Въпросник за изследване на его състояния (Personal styles questionnaire – PSQ; Hay, 1996). Въпросникът за его състоянията, създаден от Джули Хей и популярен като Въпросник за личностните стилове, съдържа 40 айтема, оценявани с помощта на 4-степенна Ликертова скала от 0 „никога” до 4 „винаги“. Подскалите на въпросника, както посочихме са пет: „Нормативен родител”, „Обгрижващ родител”, „Възрастен”, „Адаптирано дете” и „Естествено дете”.

Его състоянието Нормативен Родител се измерва с помощта на твърдения като „Казвам на хората как трябва да се държат“ и описва поведение, свързано със спазване на правилата и поставените граници. Скалата на Обгрижващия Родител съдържа твърдения като „Помагам на другите, когато сами не могат да се справят“ и се отнася до оказване на помощ и подкрепа на другите хора. Его състоянието Възрастен се измерва с твърдения от типа на „Съобразявам се с фактите, когато взимам решения“, т.е. включва в себе

си логическот и рационално мислене. Скалата за измерване на Адаптираното дете съдържа твърдения като „Съгласявам се с това, което другите искат от мен“ и е свързано с демонстриране на поведение, съобразено със социалните норми и изисквания. Его състоянието Свободно дете се измерва с твърдения от типа на „Изпитвам удоволствие от нещата, които върша“ и показва стремежа на личността да изразява своите емоции и да преживява удоволствие (Hay, 2015).

2) Въпросник за изследване на житейските позиции (Windows on the World questionnaire – WWQ; Hay, 1996) съдържа 36 айтема, разпределени в 9 групи (от A до I). Всяка група включва 4 алтернативни или взаимоизключващи се твърдения, съответно по едно за всяка от четирите житейски позиции, представляващи част от базисната структура на личността. Те са: „Аз съм О.К, другите – също”; „Аз съм О.К., а другите не са”; „Аз не съм О.К., а другите са”; „Аз не съм О.К., другите също не са”. Житейската позиция „Аз съм О.К, другите – също” се измерва с помощта на твърдения като „Смятам, че съм толкова способен/на, колкото са и другите“ и описва поведение, свързано с взаимно уважение и приемане. Оценката на позицията „Аз съм О.К., а другите не са” се осъществява чрез твърдения като „Отстоявам позицията си и искам другите да се съгласят с мен“ и се отнася до нападателно и агресивно поведение. Житейската позиция „Аз не съм О.К., а другите са” се измерва с твърдения от типа на „Не отстоявам позицията си, защото смятам, че другите са по-компетентни“, т.е. включва в себе си чувство на непълноценност и надценяване на способностите на другите. Скалата за измерване на позиция „Аз не съм О.К., другите също не са” съдържа твърдения като „Не поемам отговорност и смятам, че другите правят същото“, т.е. свързано е с демонстриране на поведение на нерешителност и отчаяние (Hay, 2015).

Преводът на оригиналните въпросници е осъществен с помощта на трима експерти (психолози и лингвист), като се предпочете по-скоро съдържателен превод на твърденията.

Резултати и обсъждане

Последователно ще бъдат представени резултатите за психометричните показатели на двата въпросника. На първо място ще се разгледа факторната структура на въпросника за его състояния.

Факторен анализ на метода за изследване на его състоянията

Твърденията от въпросника за его състоянията бяха подложени на експлораторен факторен анализ, по метода на главните компоненти с Промакс ротация. При eigenvalue > 1 и обяснена дисперсия от 63,90 % се извличат 11 фактора. Тази структура се различава съществено от модела за функционалните его състояния и оригиналната структура на въпросника, заложени от Джули Хей (Hay, 1996). Беше проведен повторен експлораторен факторен анализ по метода на главните компоненти с ротация по Промакс чрез ограничаване на броя на извлечените фактори до заложените пет. При eigenvalue > 1 и 5 извлечени фактора обяснената дисперсия е 46,20 %.

Първият фактор обединява твърдения, които се отнасят до нагласи, чувства и поведения, свързани с адаптацията на личността към настоящата реалност. Това е фактор „Възрастен” и в него попадат 7 от общо 8 айтема в оригиналния въпросник. Осмият от айтемите попада в трети фактор. В същото време, 5 от айтемите във фактор „Възрастен“ имат тегла и в другите фактори. Вторият фактор съдържа твърдения, които се отнасят до способността на личността да дава безусловни знаци на признание чрез обгрижване, предпазване и изпращане на послания „ти си добър”. Това е фактор „Обгрижващ родител” и в него попадат 5 от общо заложените 8 айтема. Останалите три айтема се разпределят в други фактори. Според анализа 4 от айтемите от фактор „Обгрижващ родител” имат тегла в другите фактори. В третия фактор попадат твърдения, отнасящи се до способността на личността да дава условни знаци на признание чрез критикуване и налагане на граници. Това е фактор „Нормативен родител” и в него попадат всички 8 оригинални айтема, като 6 от тях имат тегла в другите фактори. Четвъртия фактор обединява твърдения, които се отнасят до способността да изразяваш себе си, автономното поведение, любопитството и асертивността. Това е фактор „Естествено дете” и в него попадат 5 от общо 8 оригинални айтема, а три от айтемите се разпределят в други фактори. Също така, два от айтемите на фактор „Естествено дете” имат тегла в другите фактори. Петият фактор съдържа твърдения, които се отнасят до зависимостта от другите, липсваща способност за автономност и асертивност, както и адаптиране към изискванията на другите. Това е фактор „Адаптирано дете” и в него попадат 5 от общо 8 заложени айтема. Съответно, три от айтемите се разпределят в други фактори, а два от айтемите във фактор „Адаптирано дете” имат тегла в другите фактори. (виж табл. 2).

Табл.2 Ротирана компонентна матрица от експлораторен факторен анализ на твърденията от въпросника за Его състояния
Table 2 Ego states items rotated component matrix from factor analyses

Фактор
Възрастен Обгрижващ родител Нормативен родител Естествено дете Адаптирано дете
Айтем 1 ,643 ,364
Айтем 2 ,588 ,367
Айтем 3 ,601
Айтем 4 ,534
Айтем 5 ,583
Айтем 6 ,643
Айтем 7 ,679
Айтем 8 ,818
Айтем 9 ,452
Айтем 10 ,373 ,636
Айтем 11 ,477
Айтем 12 ,450
Айтем 13 ,532 ,423
Айтем 14 ,463 ,409 ,512
Айтем 15 ,615
Айтем 16 ,397 ,395
Айтем 17 ,596 ,519
Айтем 18 ,426 ,452
Айтем 19 ,370 ,689
Айтем 20 ,804 ,352
Айтем 21 ,786
Айтем 22 ,415 ,431
Айтем 23 ,567 ,542
Айтем 24 ,710 ,400 ,354
Айтем 25 ,529 ,513 ,378 ,372
Айтем 26 ,539 ,484 ,518
Айтем 27 ,410 ,407 ,360
Айтем 28 ,591 ,354
Айтем 29 ,338 ,508
Айтем 30 ,560 ,479
Айтем 31 ,556 ,449 ,496 ,385
Айтем 32 ,558 ,521
Айтем 33 ,421
Айтем 34 ,578 ,383
Айтем 35 ,553 ,462
Айтем 36 ,554
Айтем 37 ,599 ,403
Айтем 38 ,430 ,570
Айтем 39 ,775
Айтем 40 ,609
Total of cumulative variance % 21,95 30,40 37,47 42,40 46,20

Стойността на теста за обща извадкова адекватност на Кайзер-Майер-Олкин е 0,817 (което е над общоприетaта гранична стойност от 0,6), а на теста на Бартлет за сферичност е 2838,034 (df = 780, p < 0,001). За определяне на съдържанието на факторите са взети само айтеми с факторни тегла над 0,350 в патерн-матрицата. Айтемите, които имат по-ниски тегла са изключени.

Проверката на статистическата значимост на интеркорелациите между петте фактора на его състоянията представи ниски до умерени значими корелации между тях. Най-висока е корелацията между фактори „Обгрижващ родител” и „Естествено дете” (r=.625; р=.001), което е очаквано, поради ясните позитивни взаимодействия между обгрижването и предпазването със способността да изразяваш себе си и желанието да удовлетворяваш потребностите си. В съгласие с модела е и констатираната много ниска връзка между факторите „Нормативен родител“ и „Адаптирано Дете“, което е свързано с критикуването и налагане на граници от една страна и липсата на автономност и асертивност от друга. Следователно, полученият модел въз основа на проведения експлораторен факторен анализ с Промакс ротация, не може да се приеме за удовлетворяващ и предполага да се направи нова експертна оценка на айтемите на въпросника за изследване на его състоянията и провеждане на повторно изследване.

На Таблица е представена описателната статистика по отделните скали наред с коефицентите на надеждността за целия въпросник и по отделните скали. Коефициентът за надеждност α на Кронбах на въпросника за его състоянията е много висок (.90), което показва една много добра вътрешна съгласуваност на айтемите и е добър аргумент за по-нататъшната работа по въпросника. Коефициентите на надеждност на факторите „Нормативен родител“, „Обгрижващ родител“, както и за „Възрастен“ също са високи, докато за скалите, които измерват „Адаптирано дете“ и „Естествено дете“ имат по-слаби показатели ( α = .59 и α = .68), но са напълно приемливи.

Таблица 3. Описателна статистика на въпросника за его състоянията
Table 3. Descriptive statistics of Ego states subscales

Фактори

Min.

Max.

Mean

Std. Deviation

Мин. бал

Макс. бал

α на Кронбах

Нормативен родител

4.00

24.00

12.8043

4.30717

0

24

.80

Обгрижващ родител

5.00

24.00

15.1957

4.02109

0

24

.76

Възрастен

6.00

24.00

15.3207

3.84969

0

24

.79

Адаптирано дете

4.00

21.00

11.9341

3.26475

0

24

.59

Естествено дете

4.00

24.00

14.4208

3.93812

0

24

.68

Факторен анализ на метода за изследване на житейските позиции

Всички твърдения от въпросника за житейските позиции също бяха подложени на експлораторен факторен анализ по метода на главните компоненти с Варимакс ротация. При eigenvalue > 1 и обяснена дисперсия от 76,20 % се извличат 14 фактора. Тази структура коренно се различава от модела за четирите базисни житейски позиции на въпросника, заложен от Джули Хей (Hay, 1996). В резултат от осъществения повторен експлораторен факторен анализ по метода на главните компоненти с Варимакс ротация и ограничение за 4 фактора обяснената дисперсия се снижава до 34,37 % (виж Табл. 4). Първият извлечен фактор обединява 10 твърдения, които се отнасят до нагласи, чувства и поведения, свързани със загуба на интерес към живота. Можем да определим фактора, като изразяващ позицията „Аз не съм О.К., другите също не са”. В този фактора попадат 5 от 9-те айтема в оригиналната версия на въпросника. Вторият фактор съдържа 8 твърдения, отнасящи се до прояви на арогантно и антисоциално поведение, които се дефинират като позиция „Аз съм О.К., а другите не са”. Във фактора попадат 8 твърдения, от които 5 съответстват на оригиналната версия на въпросника. Третият фактор обединява твърдения, свързани със склонност за омаловажава, усещането за срам и др. Това е фактор „Аз не съм О.К., а другите са”. В него попадат 11 твърдения, като само 6 от тях съвпадат с оригиналните твърдения. Един от айтемите има тегло и в друг фактор. Четвъртия фактор включва твърдения, отнасящи се до поведение, ориентирано към решаване на проблемите по конструктивен и реалистичен начин. Този фактор отразява позицията „Аз съм О.К., другите – също са“. От общо 7 твърдения в него само 3 съвпадат с оригинално заложените във въпросника.

Табл.4 Ротирана компонентна матрица от експлораторен факторен анализ на твърденията от въпросника за жизнени позиции
Table 4 Life positions items rotated component matrix from factor analyses

 

Фактор
„Аз не съм О.К., другите също не са” „Аз съм О.К., а другите не са” „Аз не съм О.К., а другите са” „Аз съм О.К., другите – също са“
Айтем 1 ,584
Айтем 2 ,508
Айтем 3 ,579
Айтем 4 -,661
Айтем 5 ,506
Айтем 6 -,578 -,427
Айтем 7 ,481
Айтем 8 ,541
Айтем 9 ,461
Айтем 10 ,432
Айтем 11 -,638
Айтем 12 ,628
Айтем 13 ,388
Айтем 14 ,152
Айтем 15 ,545
Айтем 16 -,658
Айтем 17 ,487
Айтем 18 ,421
Айтем 19 -,488
Айтем 20 ,386
Айтем 21 ,428
Айтем 22 -,459
Айтем 23 421
Айтем 24 ,380
Айтем 25 ,552
Айтем 26 ,321
Айтем 27 ,361
Айтем 28 ,282
Айтем 29 -,540
Айтем 30 ,269
Айтем 31 ,566
Айтем 32 ,546
Айтем 33 ,646
Айтем 34 -,689
Айтем 35 ,692
Айтем 36 ,530
Total of cumulative variance % 10,02 18,77 27,38 34,37

Резултатите от проведения анализ на надеждността на целия метод и на отделните скали, наред с описателната статистика, са представени на Таблица 5. Коефициентите за надеждност α на Кронбах за отделните скали на въпросника за житейски позиции варират от ниски до умерени. оефициентите на надеждност на факторите „Аз съм О.К., другите – също“, „Аз не съм О.К., другите също не са”, както и за „Аз съм О.К., а другите не са” са умерени, но можем да приемем, че са задоволителни за целите на конкретното изследване. Факторът, който измерва „Аз не съм О.К., а другите са” има много слаб показател на надеждност ( α = .36), което вероятно се дължи на неясно формулиране на айтемите или на културните характеристики на изследваната група от респонденти.

Таблица 5. Описателна статистика на въпросника за житейските позиции
Table 5. Descriptive statistics of Life positions subscales

Фактори

Min.

Max.

Mean

Std. Deviation

Мин. бал

Макс. бал

α на Кронбах

„Аз съм О.К., другите – също “

.00

9.00

6.2032

2.00842

0

9

.60

„Аз не съм О.К., а другите са”

.00

5.00

.8065

.96151

0

9

.36

„Аз съм О.К., а другите не са”

.00

7.00

1.3850

1.43362

0

9

.52

„Аз не съм О.К., другите също не са”

.00

6.00

.6364

1.08080

0

9

.57

Обобщение на резултатите

Представените резултати от адаптацията и проверката на психометричните характеристики на въпросниците за его състояния и житейски позиции ни дават достатъчно основания за продължаване на работата по тях. Получените резултати, въпреки своя ограничен характер, са първа стъпка по адапатацията на двата инструмента. Бъдещите изследвания ще се насочат към подобряване на факторните им структури. Констатираните не добре изчистени факторни структури на двата метода, наред със сравнително ниския процент обяснена дисперсия, свидетелстват за проблеми в разбирането на твърденията, които могат да се дължат както на неясно формулирани айтеми, така и на културни специфики. Планира се нова експертна оценка на айтемите и по двата въпросника. Получената сравнително близка до оригиналната факторна структура, както и констанатираните високи стойности на коефициентите за надеждност, ни дават основание за продължаване на работата по адаптацията на въпросниците за его състоянията и житейските позиции.

Използвана литература

Берне, Е. (2008). Игрите, които хората играят. София: Транскарго

Брекар, Ф., Окс, Л. (2015). Голяма книга за транзакционния анализ. София: ARS

Берн, Э., (1992). Игры, в которые играют люди. Люди, которые играют в игры. Санкт-Петербург:Лениздат

References

Berne, E. (2008). Igrite, koito horata igrayat. [Games People Play. Sofia: Transkargo], (in Bulgarian).

Brekar, F., Oks, L, (2015). Golyama kniga za tranzaktsionniya analiz. [A great book on transactional analysis. Sofia: ARS], (in Bulgarian).

Bern, E. (1992). Igry, v kotorye igrayut lyudi. Lyudi, katorye igrayut v igry. [Games People Play. What Do You Say After You Say Hello. Sankt Peterburg: Lenizdat], (in Russian).

Berne, E. (1962). The classifications of positions. Transactional Analysis Bulletin, 1 (3), 23

Boholst, F.A.(2002). A Life Position Scale. Transactional Analysis Journal, 32 (1), 28-32

Brennan, T.,McClenaghan, J.C., (1978). The Transactional Behavior Questionnaire. Transactional Analysis Journal, 8 (1), 52-55

Cox, М. (1999).The Relationship between Ego State Structure and Function: A Diagrammatic Formulation. Transactional Analysis Journal, 29 (1), 49-58

Dusay, J. M. (1972). Egograms and the “Constancy Hypothesis”. Transactional Analysis Journal, 2 (3), 37–41

Ernst, F. H. 1971). The ok corral: the grid for get-on-with. Transactional Analysis Journal,

1 (4), 33-42

Fine, M.J., Poggio, J.P., (1977). Behavioral Attributes of the Life Positions. Transactional Analysis Journal, 7 (4), 350-356

Hay, J. (1996). Transactional analysis for trainers. Hertford: Sherwood Publishing

Hay, J. (2015). Eḡitmenler iҫin transaksiyonel analiz. Ankara: Nobel.

Heyer, N.R., (1979). Empirical Research on Ego State Theory. Transactional Analysis Journal, 17 (1), 286-293

Kramer, F.D., (1978). Transactional Analysis Life Position Survey. An Instrument for Measuring Life Position. Transactional Analysis Journal, 8 (2), 166-168

Loffredo, D.A., Harrington, R., Munoz, M.K., Knowles, L.R., (2004). The Ego State Questionnaire-Revised. Transactional Analysis Journal, 34 (1), 90-95

Stewart, I.,and Joines, V. (1987). TA today: A new introduction to transactional analysis. Nottingham and Chapel Hill: Lifespace Publishing.

Turner, R.J., (1988). The Parent-Adult-Child Projective Drawing Task: A Therapeutic Tool in TA. Transactional Analysis Journal, 18 (1), 60-67

White, T. (1994). Life positions. Transactional Analysis Journal, 24 (4), 269-276

Williams, K.B., Williams, J.E., (1980). The Assessment of Transactional Analysis Ego States Via the Adjective Checklist. Journal of Personality Assessment, 44 (2), 120-129